И аз като всяка жена (или почти всяка) искам като ми потрябва нещо – да бръкна в чантата и то да е там. Затова (в повечето случаи) мъкна на гърба една раница. Ами ролетка, шивашки метър – ясно – имам си. Добре е, че нямам отверки и клещи 🙂 Дамски принадлежности в несесер. Гримове не ползвам, но това не олекотява положението ми 🙂 Тефтер, химикал, портмоне… (скоро ще ви покажа новите, които уших). Какво друго имам. Естествено има по някой бонбон и дъвка. И все пак тежи. А! И една книжка имам. Не, че ми е останало време скоро, ама ей така. За всеки случай 🙂 Ключове. Малко шише с вода… Вече започва да ми се изяснява защо тежи 🙂
Та от скоро правя едни леки и удобни чанти за през рамо. Пъхам в раницата като несесер и в нея стоят портмонето, ключовете, документите… Отивам до магазина и вадя от раницата. Не е смешно! Така ми е удобно. А на работа знае ли човек какво ще ми потрябва. Но за набързо и само най-нужното…. Ето някоя и друга снимка, че да не съм голословна. Няма да покажа раницата, че ще ми се смеете, но малките чанти ще покажа. Е, не са налични вече, но пък кройките са си у мен 🙂 Може да се комбинира с портмоне в същия десен. Ще покажа и малкото си портмоненце, в което нося ключовете, че иначе ми прокъсват подплатите на чантите.















