Днес си мисля за доброто. Как идва при нас? Как ние го даваме? Как го приемаме? Да чакаме ли отплата, когато го даваме? Как трябва да се отнасяме към тези, които оправдават своя отказ да даряват с това, че или лъгани често, или че дареното не отива по предназначение и куп други обяснения…
Мисля, че ние не трябва да сме съдници. Нито към тези, които не даряват с техните обяснения защо не го правят, нито към тези, които даряват за конкретна кауза, а за други – не. Не сме ние тези, които трябва да оценяват. Не мисля, че сме толкова много знаещи и разбиращи от всичко, за да правим това.
Даряването е акт, който радва и двете страни.
Не търсиш нищо в замяна и не го правиш с някаква цел.
Нямаме никакво право да осъждаме никого. Има кой да съди, но това не сме ние…. 💖
Ако нямате желание да дарявате – материално, емоционално…. Моля ви, не съдете другите, които имат желание и нужда, ако щете, да го правят. Така, както и те не ви съдят за това, които вие сте избрали да правите или да не правите. Ако вас ви товари емоционално акта на даряване, просто не го правете. Не очаквайте, че някой ще ви бъде благодарен за това, че сте имали нужда да дарите в някой момент.
Нека всеки сам прецени за себе си, кое му носи удовлетворение 💖
Бъдете здрави 💖🍀